Понятието „Справяне”

Какво е СПРАВЯНЕ?

Най-важното понятие в „Приятелите на Зипи“ е Справянето (още наричано „копинг”, „копинг стратегии” от английското „cope” – справям се)

На теория съществуват редица възможности за справяне, но уменията, които се насърчават в „Приятелите на Зипи” са всеобщо признати за важни. Един от най-влиятелните подходи е разработен от Ричард Лазаръс и Сюзън Фолкмън, според които справянето „се отнася до промяна в когнитивните и поведенчески усилия при посрещане на специфични нужди, оценени като трудни или надхвърлящи възможностите на даден човек.“

Когато се сблъскаме с трудна или стресова житейска ситуация, реагираме по най-различен начин – опитваме се да я направим по-благоприятна или да намалим стреса и отрицателните емоции, които тя поражда. Всяка от тези реакции може да се нарече „справяне”.

Модели за справяне

Всеки човек реагира по различен начин. Например, хора, разстроени от спор с близък приятел или роднина, отклоняват вниманието си в мисли за нещо друго, пазаруване, четене на книга, за да избегнат справяне с положението. Други се занимават с неща, които ги успокояват физически, като взимане на отпускаща вана, пиене на алкохол, успокоителни или тичане. Трети търсят помощ или съвет от приятелите си как да се справят с положението, или активно се опитват да разрешат конфликта.

Ефективни модели за справяне

Факт е, че едни модели за справяне са по-ефективни от други. Например, ходенето на кино или напиването след спор може и да накара човек да се почувства по-добре за кратко, но е малко вероятно да подобрят положението в дългосрочен план. Въпреки това не е възможно начините за справяне да се определят само като крайно добри или лоши. Например, макар отричането на реалността на дадена ситуация често да се приема като лош начин за справяне, в някои ситуации може да се окаже много ефективно. За илюстрация, изследване е  установило, че хората, изправени пред животозастрашаваща операция поради сърдечно-съдови проблеми, които отричат ​​важността на операцията, обикновено са по-малко тревожни и имат по-голям шанс за положителен изход от тези, които признават рисковете на операцията.

Стратегии за справяне

Стратегиите за справяне са тема на стотици проучвания през последните години. Изследване показва, че деца и възрастни, които имат богат запас от такива стратегии, са изправени пред по-малко негативни последици, в краткосрочен и дългосрочен план, след преживяна трудна или стресова житейска ситуация. Способността да се оцени дали специфични стратегии за справяне са полезни при определени обстоятелства и следователно, да се изберат „по-добрите”, е свързана с успешна адаптация през годините.

Програмата „Приятелите на Зипи“ се основава на редица изследвания, които показват, че последиците от проблемите, преживени от деца, подрастващи и млади хора, са свързани с умения за справяне. Ако децата са в състояние да разширят своите възможности за справяне и да отделят повече внимание на използването на уменията си, по-специално, търсене и приемане на помощ от другите, тези способности ще се запазят и ще им помогнат да се справят със стресови ситуации в юношеска и зряла възраст.

Интересът към преподаването на умения за справяне в ранна възраст се основава на научни изследвания, според които децата още на четири-пет години са в състояние да намерят алтернативни решения, за да се справят с ежедневните проблеми. След изследване на способностите на малките деца за разрешаване на междуличностни проблеми е установено, че те са свързани с поведенческо приспособяване при деца и юноши. Освен това децата, които са в състояние да измислят повече алтернативни решения за справяне, използват и по-често тези решения в реални житейски ситуации.

Научаване на нови модели за справяне

Всички ние сме изложени на проблеми и напрежение в живота си, вариращи от ежедневни кавги до силно стресиращи събития, като развод или смърт на близък роднина например. Реакциите ни спрямо тези събития са част от постоянен процес и се променят с течение на времето – правим нещо, за да се адаптираме, след което оценяваме резултата от положените усилия, претърпяваме последствията (усилията ни могат да бъдат полезни или не) и след това отново оценяваме ситуацията, и ако е необходимо, се опитваме да се адаптираме по нов начин.

Сблъсквайки се с която и да е ситуация, първо преценяваме какво означава тя за нас. Често възприемаме стресиращото събитие като нещо, което ни разстройва, което може да ни навреди или нарани, но пък други хора могат да възприемат същата ситуация като предизвикателство. Например, да скочиш с парашут от самолет би било много стресиращо за едни хора, но за други е като забавна и ободряваща дейност. Ако нашата първоначална оценка или преценка за дадено събитие го определя като вредно или опасно, ние автоматично се залавяме с процеса по определяне на това как да се справим със ситуацията.

Стратегии за справяне, фокусирани върху емоциите

Изследвания относно справянето често правят разлика между стратегии, които се фокусират върху намаляване на негативните емоции, които човек изпитва, след преживяването на трудна или стресова ситуация („стратегии за справяне, фокусирани върху емоциите“ или „емоционално-фокусиран копинг”) и стратегии, които включват опит да се подобри или промени ситуацията („стратегии за справяне, фокусирани върху поведението“ или „проблемно-фокусиран копинг”).

Стратегиите за справяне, фокусирани върху емоциите, включват всичко онова, което ще накара човек да се почувства по-добре или по-малко стресиран. Тези стратегии не променят реалността на ситуацията, а се използват само за да се избегнат болезнени или отрицателни емоции и да се помогне на човек да се почувства по-добре. Стратегиите за справяне, фокусирани върху емоциите, включват: изразяване на чувства пред съпричастен приятел, употреба на алкохол, ходене на кино, пазаруване, тичане,  молитви и медитация, медикаменти за намаляване на тревожността и редица други неща, които бихме могли да опитаме, за да се почувстваме по-добре и не толкова отчаяни.

Стратегии за справяне, фокусирани върху поведението

Стратегиите за справяне, фокусирани върху поведението, включват всичко, което се опитваме да направим, за да променим и подобрим ситуацията. Тук попадат: молба за помощ или съвет от приятел, включване в нови дейности или взаимоотношения и енергични опити за разрешаване на конфликта или проблема (например компромиси, предложение за арбитраж, опит да се убеди другия човек, правене на подарък или получаване на помощ от някой друг).

Копингът е постоянен процес на изпробване на различни начини за справяне със ситуацията, за да се почувства човек по-добре или да подобри положението си. Това обикновено е автоматичен процес, не мислим за него  и често изпробваме различни стратегии, докато се почувстваме по-добре. Въпреки всичко, можем да се научим да мислим активно за това и да обсъдим как най-добре да се справим със специфична ситуация. Очевидно стратегиите се променят в зависимост от вида ситуация, от навиците и възможностите на отделния човек. Едни хора се справят по-зле, само защото не знаят как да използват по-ефективни стратегии. Други просто избират неефективна стратегия за специфична ситуация. Хора, които са подложени на повече стрес и страдание през живота си, често се чувстват притиснати в дадена ситуация и безсилни да променят обстоятелствата, защото не знаят как да се справят или пък използват неефективни стратегии за справяне.

Резилианс

Някои изследователи включват способността на хората да се справят с проблемите в рамката на темата за „резилианс” (англ. гъвкавост, устойчивост, издръжливост). Понятието „резилианс” е дефинирано по много различни начини, но най-често се отнася до всички начини и неща, които повишават преживяването на благополучие, в ситуации, в които хората са изправени пред сериозен проблем и/или неприятност. Основна тема в изследванията за „резилианс„ е идеята, че по-гъвкавите хора се адаптират и приспособяват по-добре при нещастие и трудност. Някои изследвания на „резилианс” наблягат върху индивидуалните възможности и поведение, например  уменията за справяне, като ключови по отношение на адаптацията. Други изследват факторите на социалната среда, например, дали са налични социална подкрепа и професионална помощ, било то като самостоятелен фактор или в комбинация с индивидуални характеристики. Някои аспекти на „резилианс” не могат лесно да бъдат научени или променени, като ранен детски травматичен опит или подкрепящи родители и позитивни родителски модели.

Въпреки това, изследване върху „Приятелите на Зипи” убедително демонстрира, че програмата може да увеличи уменията за справяне на децата и да доведе до подобрение в социалните умения, средата в класната стая и поведението, свързано с образователните постижения.

Оценка на въздействието на програмата

Програмата „Приятелите на Зипи” e високо оценена в редица изследвания, които показват, че ефекта от проблемите, пред които се изправят децата, е свързан с тяхната способност да се справят, и нещо много важно  – „Приятелите на Зипи” може да повиши тези способности. Ако децата са способни да разширят своя набор от стратегии за справяне и умело ги използват (особено да помолят за помощ и да приемат такава), то те ще интегрират тези умения в своя живот, а от своя страна тези умения ще продължат да им бъдат полезни през юношеството и зрелостта.

Богатство от варианти за справяне

Опитът показва, че децата могат да разберат идеята на това да имаш избор от варианти за справяне и да разширят начините си за справяне. Стартирането на „Приятелите на Зипи” в различни култури показва, че децата общо взето се радват да участват в дейности, в които научават за справянето и че след участие в програмата често настъпва подобрение в качеството им на живот и взаимоотношения.

Важно е да отбележим, че да научиш децата на това как да се справят не включва преподаване на добри и лоши стратегии за справяне. Целта е да им се помогне да намерят много и различни начини за справяне в различни ситуации, след което да оценят сами какво би се случило, ако се справят по определен начин. Опитът, придобит от мислене в търсене на решение за справяне, в съчетание с достъп до много начини за справяне, ще увеличи детския набор от възможности за преодоляване на проблемни ситуации.

Виждайки как героите от историите се справят по различни начини и преживявайки това сами в ролеви игри и други дейности, децата се подготвят по-добре за избора на по-ефективни стратегии за справяне. Когато се справят успешно в труден момент, нарастват способностите им да се адаптират към бъдещи ситуации и това може да подобри тяхната самооценка, усещане за компетентност и общо благополучие.

 

Браян Мишара, д.п.н.
Директор, Център за изследвания и интервенции при суицид и евтаназия
Професор, Департамент по Психология, Университет на Квебек в Монреал

юли 2017